От официалния сайт на Международната Асоциация по Тайдзичюен на семейство Ян написано от Грандмайстор Ян Дзюн 6-та генерация, 5 -то поколение.
ИСТОРИЯ
Тайдзичюен e било създадено, като бойно изкуство, но с времето се развива и разраства. Днес се е превърнало в световноизвестна система от упражнения за подобряване на здравето и запазване на младостта. В днешно време уроци по Тайдзичюен могат да бъдат намерени в спортни клубове, клубове по бойни изкуства, читалища, паркове, програми за възстановяване, часове по здравно образование.
Нека разгледаме природата на Тайдзичюен, за да разберем защо тази методика е толкова популярна сред различни хора от цял свят. Тайдзичюен представлява серия от движения и действия, базирани на нападателни и отбранителни бойни техники, изпълнявани в последователност. Някои ранни наблюдатели наричат този стил китайски „бокс със сянка“. Именно преднамереното бавно темпо на тези движения прави практиката толкова специална.
Последните научни изследвания показват, че много от ползите за здравето от практикуването на Тайдзичюен могат да бъдат проследени до тази бавност и внимание към физическите детайли. Стъпките са грациозни; движението на тялото е кръгово, плавно и отпуснато. Има елегантност, усещане за лекота и баланс в движенията и изразено спокойствие, видимо във всеки от практикуващите.
Тайдзичюен е упражнение, което може да се практикува дори и от оседемдесет, деветдесет годишни, а защо не и от по-възрастни хора. Той се е превърнал в една от най-разпознаваемите форми на културно изкуство в Китай и има дълбоки корени в традиционната китайска философия и практики за самоусъвършенстване.
Корени на Тайдзичюен
Произходът на Тайдзичюен е обвит в легенди. Една легенда разказва, че полумитичният китайски даоски свещеник Чен Санфенг, за когото се твърди, че е роден през 960, 1247 или през 1279 г., е създал концепцията за вътрешни бойни изкуства и съответно е създал Тайдзичюен. Според легендата той наблюдавал жерав, който атакувал змия в планината Удан и силно се вдъхновил от защитната тактика на змията. Змията останала неподвижна и бдителна пред нападението на жерава, докато в крайна сметка не се нахвърлила и не ухапала смъртоносно нападателя си. Това го вдъхновява да създаде набор от 72 движения на Тайдзичюен.
Даоистката философия и учението на планината Удан се предават през много поколения. Не могат да бъдат намерени проверими исторически записи до преди около 300 години. Тези най-ранни сведения показват, че Тайдзичюен може да се проследи до Ченддзягоу, малко селце в провинция Хенан, дом на клана Чен. От този момент до сега, 19 поколения практикуващи Чен стил поддържат строгата си подготовка и високи стандарти. До края на 19-ти век това беше пазена в тайна семейна традиция.
Тайдзичюен на Семейство Ян
През 1820-те Ян Лучан започва да изучава стила Чън и го прави повече от 10 години. Неговите бойни умения му донесли прякора „Ян непобедимият“, в крайна сметка му осигурили работа в Забранения град, където преподавал на манджурската императорска гвардия. Той разработва семейство Тайдзичюен на семейство Ян, което започва да привлича вниманието на аристокрацията и в резултат на това той и У Юсян започват да забавят движенията, като ги правят по-равномерни и резервирани, подходящи за по-съзерцателните практикуващи.
От 1840-те, семейство Ян започва да преподава публично, надявайки се, че чрез ежедневната практика на Тайдзичюен може да възстанови здравето и унилия дух на своите съграждани. През 50-те години на миналия век китайското правителство създава популярната опростена форма „Тай Чи Чуан 24“ и я разпространява широко сред масите като упражнение за здраве. Днес практикуващите Тайдзичюен по цял свят достигат до десетки милиони. Традиционният Тайдзичюен има 5 основни стила: Чен стил е най-бойният, с експлозивни удари и навиващи се спираловидни движения. Ян стил е най-широко практикуван, с големи отворени пози и бавни, равномерни движения. Два други стила на Тайдзичюен произлизат от ранния Ян стил: единият е разработен от У Юксиан и Ли Юуй и разпространен от Hao Weizhen; другият е създаден от Кун Ю и У Джианкуан. Те са известни като У/Хао стил и У стил, съответно. И накрая, Сун Лутанг комбинира опита си в Багуаджан и Син-и-чюен с Тайдзичюен, за да създаде стил Сун.
Ян Лучан
Ян Фу Куй, наричан по-късно Ян Лу Чан („Лу“ с два различни китайски символа, както е прието) е роден през 1799 г. и починал през 1872 г. Ян Лу Чан произлиза от бедно семейство, от провинция Хъбей, префектура Гуанпин, окръг Йоннян.
Докато бил дете ходил с баща си когато той засаждал нивите, а като тийнейджър си намирал временна работа. Едно от тези временни работни места е било в китайската аптека Тай Хе Танг, разположена в западната част на град Йоннян (собственик на аптеката бил Чен Де Ху от село Чен в провинция Хенан, префектура Хуайцин, окръг Уен).
Като дете Ян Лу Чан харесвал бойните изкуства и започнал да изучава стила Чанг Чюен, придобивайки високо ниво на умения. Един ден в аптеката дошли група хулигани, които изглежда, че търсили и създавали неприятности.
Един от собствениците на аптеката използвал вид бойно изкуство, което Ян Лу Чан до този момент никога не бил виждал. Благодарение на това бойно изкуство, той лесно се справил с хулиганите. Виждайки това, Ян Лу Чан решава да учи от собственика на аптеката Тай Хе Танг, Ченг Де Ху.
Той видял, че Ян Лу Чан е нетърпелив да изуава бойни изкуства и иска да учи от сърце, затова го изпратил в село Чен, където му казал да търси за свой учител Чън Чанг Син - 14-то поколение от семейство Чен.
Ян Бан Хоу
Популярността и славата, създадена в света на Тайдзичюен от Ян Лу Чан през неговия живот, не спира със смъртта му през 1872 г. Ян Лу Чан предава цялото си знание на двамата си синове, Ю, по прякор Бан Хоу, и Дзиан, по прякор Джиан Хоу, които стават представители на второто поколение на семейство Ян.
Ян Ю, наричан също Ян Бан Хоу, но наричан от всички „2-ри син“, е роден през 1837 г. и умира през 1892 г. От ранна възраст той и Джиан Хоу следват баща си, изучавайки Тайдзичюен. Бан Хоу тренирал усилено през целия ден, без да се спира от зимните студове или летните горещини. Ян Бан Хоу имал твърд, непреклонен и твърд характер.
Той е бил изключително опитен и умел в спарингите и е имал безпогешни умения в използването на тояга (изработена от дърво бай ла, дълго над три метра и използвано по същия начин като копието). Един ден в град Йоннян, на пазара, който се намирал на Източната порта, избухнал пожар, причинен по невнимание. Тъй като целият град Йоннян е бил обграден от вода, околностите гъмжали от тръстика.
Било късна есен, малко след прибирането на реколтата, а вътре в пазара имало снопове тръстика, струпани на купчина.
След като една от постройките се запалила, станало ясно, че ако пожарът не бъде потушен бързо, всичко наоколо ще се превърне в огнен ад. По това време Ян Бан Хоу се втурнал към мястото, с копие в ръка, вдигайки и хвърляйки огнените снопове тръстика.
Горящите снопове прелитали във въздуха като наниз от риба и почти моментално всички били във водата. С потушаването на пожара и предотвратяването на разрухата, неговото дело бързо се разнесло от уста на уста сред всички жители на селището.
Ян Джиан Хоу
Ян Джиан, наричан Джиан Хоу, е наричан Дзиан Ху („3-ти син“) до по-късните си години, когато е наричан просто „старец“.
Роден през 1842 г., той започва да учи Тайдзичюен заедно с баща си в ранна възраст. Съгласно строгите му изисквания, той тренирал усилено по цял ден. Ян Джиан Хоу често усещал, че не може да издържа повече тежките тренировки и на няколко пъти се опитвал да се откаже.
В крайна сметка, ежедневната усърдна работа в практикуването на Гунфу (Старата дума използвана в древен Китай за Кунг-Фу/УШУ днес) под зоркото око на баща му, значително подобрило неговите умения. Всичко това го превърнало в боец с голям талант и майсторство.
Джиан Хоу преработил старата форма на баща си в средна форма. Освен това владеел сабя, копие, меч и други оръжия. Неговото умение с меч е известно с това, че съчетава мекота и твърдост.
Джиан Хоу дори овладял използването на хвърляне на камъни много точно. Той държал три или четири в ръката си едновременно, и при едновременно хвърляне всеки камък удрял различна птица в полет. Той си спечели славата на човек, който не хвърля нито един камък напразно.
Ян Джао Пен
Ян Бан Хоу е имал една дъщеря и син на име Джао Пен. Джао Пен е учил от Ян Ченг Фу и след това отварил училище в Гуанси, където по-късно умира.
Ян Шоу Жонг
Ян Джен Мин, наречен Шоу Жонг, е роден през 1911 г. и умира през 1986 г. От малък той следва баща си в изучаването на изкуството на Тайдзичюен.
На 14-годишна възраст той е разбрал как да прилага енергиите на Тайдзичюен и е бил напълно опитен в техниките на сабята, меча и копието, което го е направило помощник на баща си Ян Чен Фу.
На 19-годишна възраст Шоу Жонг заминава за провинция Анхуей и по-късно преподава Тайдзи в Нанкин. След това той пътува с баща си, минавайки през провинциите Чжъдзян, Фудзиен и Гуандун.
След като Ян Чен Фу умира, Шоу Жонг остава в Гуанджоу (Кантон), за да преподава. През 1949 г. се премества в Хонконг и отваря училище по бойни изкуства, където преподава
Ян Джън Джи
Ян Джън Джи, роден през 1921 г., започва да учи с баща си и по-големия си брат на 6-годишна възраст. Учи много усърдно, схващайки същността на Тайдзичюен.
В края на 40-те години той започва да преподава Тайдзичюен. Той пътува от Гуанджоу (Кантон) до Пекин, до Тиендзин, до Гуанси и до Хандан, за да преподава.
Тъй като преподавал много усърдно, учениците му били многобройни и дори веднъж посетил Съединените щати. След няколко десетилетия практика и преподаване, Джън Джи придобил дълбоко разбиране за уменията, предадени от баща му.
Ян Дзен Ду
Ян Дзен Ду, роден през 1926 г., започва да изучава изкуството на Тайдзичюен на 6-годишна възраст, с баща си и по-големите си братя. Той се е учил усърдно, бил е добър и последователен в изследванията и като резултат успял да разбере същността на Тайдзи.
Неговото умения в Тайдзи са съвършени и той ги демонстрира с естествена уравновесеност. Характерът на Ян Дзен Ду е толерантен и мил, чистосърдечен и честен.
Той преподава търпеливо, внимателно и педантично. Скромен и непретенциозен, също като баща си, той спечелил уважението и възхищението на Ян Стил Тайдзичюен ентусиастите от цял свят. Ян Дзен Ду продължава стремежите на своите предци, посвещавайки се на популяризирането и разпространението на Тайдзичюен на семейство Ян по целия свят.
От началото на 60-те години той живее в Тайюан, провинция Шанси, като преподава Тайдзичюен на семейство Ян. През 1982 г. той основава Ян Стил Тайдзичюен Асоциация на провинция Шанси.
В момента нейните членове в провинция Шанси, наброяват десетки хиляди практикуващи.
Много пъти е бил канен и пътувал до Америка, Франция, Италия, Германия, Англия, Швеция, Канада, Бразилия, Сингапур и други страни, за да проведе семинари.
Оставайки силно впечатление у всеки, който се е докоснал до недо, Ян Дзен Ду е помогнал на Ян Стил на Тайдзичюен да популяризира връзките на приятелство между гражданите на Китай и останалия свят.
Ян Дзен Гу
Ян Дзен Гу, роден през 1928 г., започва да учи в ранна възраст Тайдзи,който се предавал в семейството му. Той живее в провинция Хъбей, град Хандан и дълги години се грижи за майка си.
Непрекъснато е преподавал Тайдзичюен из целия район. Веднъж той посетил Тайван и е направил доста значителен принос за развитието на Ян стил.
Жен Гуо има три дъщери и двама сина, като Йонг Фанг е първият, а Жи Фанг е вторият син.
Ян Дзюн
Грандмайстор Ян Дзюн е потомък на семейство Ян от 6-то поколение. Роден е в гр. Тейюан, Китай. Той е израснал с баба си и дядо си и е наблюдавал как дядо му, големият учител и Грандмайстор Ян Дзендуо, обучава стотици ученици. Започва да тренира с дядо си на петгодишна възраст. По-късно той започва да помага на дядо си на семинари в Китай. След като завършва университета в Шанси през 1989 г. със специалност физическо възпитание и спорт, той започва да пътува с дядо си, за да му помогне да преподава в световен мащаб.
През 1998 г. е създадена Международната асоциация по Тайдзичюен на семейство Ян от Грандмайсторите Ян Дзюн и Ян Дзендуо, с мисията да обедини практикуващите Ян стил на Тайдзичюен и да промотира система за споделяне на семейния стандарт на методиката на Тайдзичюен на семейство Ян по света.
Учителят Ян Дзюн напусна Китай през 1999 г. и се премести в гр. Сиатъл,САЩ за да започне да развива асоциацията в международен план.
Той стана първият член на семейството на Ян, разпространил изкуството на семейството си в целия свят. Въпреки много важни предизвикателства за адаптирането му към новата за него западна култура, включително езиковата бариера, той успя да разрасне асоциацията, която в момента включва представителства на пет континента, с учители в много държави. Това разпространение на Тайдзичюен на семейство Ян в международен план е едно от най-големите му постижения.
Той също допринесе за по доброто разбирането на Тайдзичюен в Западния свят, като ръководи организирането на Международните симпозиуми по Тайдзичюен през три години. Тези събития доведоха Гандмайстори от традиционните училища по Тайдзичюен от Китай, за да преподават на семинари и да обменят идеи с учени, провеждащи изследвания, свързани с Тайдзичюен. На симпозиума през 2009 г. Грандмайстор Ян Дзендуо четвърто поколение официално назначи за свой наследник Грандмайстор Ян Дзюн за пето поколение наследник по пряка линия от семейство Ян на Тайдзичюен.
Понастоящем Грандмайстор Ян Дзюн живее в Китай и гр. Сиатъл, Редмънд, Вашингтон, САЩ и често пътува в национален и международен план, за да преподава. От 2016 г. той пътува по-често до Китай, за да развие Тайдзичюен на семейство Ян в страната.
Най-голямата мечта на Грандмайстор Ян Дзюн е да обедини практикуващите в Китай и на Запада в едно голямо семейство, където въпреки националните граници и междукултурните различия, всички да са свързани заедно чрез любовта си към Тайдзичюен.