ИСТОРИЯ НА ЯН СТИЛ НА ТАЙДЗИЧЮЕН
Статията е преведена от Керка Колева с любезното съдействие на Тихомир Тодоров – личен ученик на Грандмайстор Ян Дзюн, Директор и сертифициран инструктор от „Тайдзичюен Център на Семейство Ян в Стара Загора" 24.06.2019г.
Владимир Бондаренко
Тайдзичюен е получил известност благодарение на основателя на стила Ян на Тайдзичюен - Ян Лучан и на усилията на първите три поколения на семейство Ян. Днес Тайцзичюен има много последователи по целия свят. От стила Ян на Тайдзичюен са възникнали 3 от 5-те най-известни школи на Тайдзичюен - стилът У (У Юйсян), стилът У (У Цзянцюан) и стилът Сун (Сун Лутан).
Чен Чансин
Чен Юантин (1771-1853) е по-известен като Чен Чансин. Родом е от село Чънцзягоу, околия Вен, провинция Хенан, представител на 14-то поколение на рода Чен. Още от детството си изучавал от баща си бойните изкуства на семейство Чен. Обучил е малко хора, най-известен от които е Ян Лучан. Автор е на трактатите: "За десетте големи необходимости в тайдзичюен", "Необходими изрази за използването на бойното в тайдзичюен'', ''Записки за боя тайдзичюен'' и ''Римувани правила на тайдзичюен''. Чен Чансин съставил това, което днес е известно като първия и втория
(''оръдейни удари'') комплекси на Тайдзичюен на семейство Чен, които се наричат ''Старият скелет'' (Лао Цзъ). Изкарвал си прехраната с работа като охрана, бил широко известен в бойните среди.От интервюто, което взел У Тунан (знаменит майстор по Тайдзичюен и историк) от Чън Син, представител на 16-то поколение на семейство Чен, автор на книгата ''Илюстрирано разяснение на тайдзичюен на семейство Чен''(Чен Шъ Тайдзичюен туй шоу), е известно, че някой си Цюан Фа, минавайки през село Чънцзягоу, видял, как Чен Чансин обучава своите ученици. Той не могъл да се сдържи от смях, но след като издал присъствието си, побързал да се отдалечи. Чен бил оскърбен от неговия смях, затичал се след него и го хванал за рамото. Цюан Фа просто се обърнал и Чън Чансин на момента бил изхвърлен от това движение на земята. Осъзнавайки, че пред него стои майстор на бойните изкуства, Чен го помолил да го вземе за ученик. Цюан Фа се съгласил, като уточнил, че ще се върне след 3 години, за да обучава Чен. Цюан Фа живял в края на 17 и в началото на 18 в. Изучил Тайдзичюен от Уан Дзюн Юе. Обучил на тайдзичюен Чен Чансин, но исторически потвърждения за това няма.
Заради това, че Чен Чансин се обучавал при Цюан Фа, старейшините на село Чънцзягоу забранили на Чансин да преподава семейното изкуство паочуй на семейство Чен, което се предавало вече няколко поколения. По тази причина Чен Чансин провеждал занятията през нощта , в задния двор. Затова може да се предположи, че бойното изкуство на Чен Чансин може да има черти от семейното паочуй и вътрешното семейство на Уданския бокс. За пръв път такава хипотеза изказал историкът по тайдзичюен Сюй Чен: '''Този тайдзичюен на семейство Чен, който ние познаваме днес – това е паочуй на Чен, разреден с изкуството на Цюан Фа''. Това се вижда от пособията по бойни изкуства на семейство Чен. В ранното пособие''Уен Сюй Тан Биен'' не се споменава нито една форма под название ''13 форми'' или ''Тайдзичюен''. А за пръв път това изкуство се споменава в по-късното ръководство ''Лян и Тан Биен''.
Съществуват много варианти на историята за това, как Ян Лучан изучавал изкуството от Чен Чансин. Във всички истории се казва, че Ян Лучан дошъл от Юннян на юг, в село Чънцзягоу, за да се обучава при Чен Чансин. Известно е, че Ян Лучан е роден в бедно селско семмейство. Още в детските си години бил увлечен от бойните изкуства. Изучавал Шаолински Хун Чюен при местния наставник, с което придобил добра основа в бойните изкуства. Веднъж, преминавайки покрай един аптекарски павилион, собственик на който бил един от членовете на семейство Чен, той станал очевидец на конфликт между продавача (който също бил от семейство Чен) и неучтив купувач. Купувачът атакувал продавача, който с лекота му дал отпор така, че купувачът излетял от магазина. Ян Лучан никога не бил виждал такъв ефект, постигнат без видими усилия. Той направил справки за собственика и продавача и му се приискало да се обучи на това изкуство. Собственикът на аптеката не притежавал големи познания, затова Ян Лучан помолил да го препоръча на Чен Чансин - великия майстор на бойни изкуства в село Чънцзягоу. Но тъй като семейство Чен много ревностно се отнасяло към своето изкуство и можели да го изучават само членове на семейството, Ян Лучан помолил да го препоръчат като слуга в дома на Чен Дех , с надежда да изучи това изкуство. Когато пристигнал в Чънцзягоу, Ян постъпил в дома на семейство Чен като слуга срещу стая и пансион, като с нищо не издавал целта на своето истинско пребиваване. Било му забранено да ходи вечерно време в задния двор, което изглеждало странно. Веднъж през нощта той дълго не могъл да заспи. Станал от леглото и решил да излезе на въздух. Както се разхождал из къщата, чул необичайни звуци, които идвали от задния двор. Но тъй като му било забранено да ходи в задния двор, той обиколил стената, която го заобикаляла, и намерил в нея дупка, достатъчно голяма, за да надникне и да види ставащото там. Най-накрая той видял това, заради което бил пристигнал в Чънцзягоу - Чен Чансин провеждал занятия по бойни изкуства. Развълнуваният Ян внимателно наблюдавал, а след това в свободното си време повтарял видяното. Така продължавало известно време. Като слуга Ян често общувал с членовете на семейство Чен и с него се държали като със свой. Веднъж един от учениците на Чансин нещо обяснявал на друг и Ян го поправил, без да знае, че Чен Чансин наблюдава наблизо. Чен бил учуден, че Ян знае неговото изкуство, и помолил за обяснения. Ян бил честен човек и разказал за това, как пристигнал да изучава изкуството. След това Чен помолил Ян да продемонстрира всичко, което той успял да научи по този начин. След демонстрацията Чен Чансин въздъхнал, защото Ян, само наблюдавайки тайно, научил повече, отколкото неговите собствени ученици, и се съгласил за приеме Ян за свой ученик. След няколко години Ян се върнал вкъщи, решен да провери усвоените умения с местните майстори. И ... за разочарование на Ян, той бил победен. Без да пада духом, Ян се върнал в Чънцзягоу за втори път. Чен Чансин, като видял предаността на Ян към изкуството, започнал да го обучава по-задълбочено. След няколко години Ян отново се върнал в Юннян и отново местните майстори решили да проверят неговите умения. Този път той не загубил, но победата му се отдала трудно. Чувствайки, че все още не му е преподадено всичко, Ян за трети път пристигнал в Чънцзягоу. Чансин бил потресен от упоритостта на Ян и решил нищо да не скрива и напълно да обучи Ян на своето икуство. Но преди да направи това, той решил да подложи Ян на изпитание. Когато Ян дошъл вкъщи, при Чен Чансин, той се престорил на заспал. Ян седял и търпеливо чакал кога „ще се събуди” Чен. Като се събудил, Чен помолил Ян да се върне на следващия ден и казал, че е много уморен, за да обучава сега. Когато Ян дошъл на следващия ден, всичко отново се повторило. Така продължавало няколко дни. Последния ден Чен отново се престорил на заспал, но този път главата му била в неудобно положение. Ян с ръце придържал главата на учителя, за да му било удобно да спи, и тъй като Чен очевидно проспал целия ден, Ян оставал в това изморително положение, докато учителят не се "събудил". И отново Чен помолил Ян да се върне на следващия ден. На следващия ден, когато Ян пристигнал в посоченото време, го посрещнал бодрият Чен Чансин и започнал да го обучава на истинското изкуство. След три години Чен казал на Ян, че го е обучил на всичко, което самият той знае, и Ян може да се върне в родния си град. Сега вече той нямал противници, които могат да го победят. Ян се върнал в Юннян, където започнал да обучава на бойни изкуства, като по този начин изкарвал прехраната си. Неговото майсторство било толкова високо, че той никога не губел. Неговата техника била толкова мека и поддаваща, че хората започнали да наричат неговото изкуство Мен Чюен (юмручното изкуство на памука) или Хуа Чюен (юмручното изкуство на промените). Във всички двубои той никога на никого не причинил болка. Пътешествайки много, той проверявал своето майсторство в двубои с майстори от други школи - шлифовайки, развивайки, усъвършенствайки, променяйки техниката, изучена при Чен Чансин.
Ян Фукуй (1799-1872), по-известен като Ян Лучан, е роден в провинция Хъбей. Раснал в тежки условия, още от детството си бил увлечен от бойното изкуство. Чувайки за майсторството на членовете на семейство Чен, той се отправил в Чънцзягоу. Обучавал се на тайдзичюен при Чен Чансин. След края на обучението си той много пътешествал, проверявайки своето изкуство. В схватките никога не губел, затова получил прозвището Ян-Непобедимият. През втората половина на 19 век се преместил в Пекин, преподавал тайдзичюен на членовете на императорското семейство, обучавал придворния елит. Постепенно, като променил принципите за генериране на силата, като премахнал скоковете и трудните движения, Ян Лучан от стария стил на семейство Чен създал това, което днес наричат Тайдзичюен на семейство Ян. Имал трима синове. Най-големият починал рано. Вторият син се казвал Банхоу, а третият - Дзянхоу. И двамата му синове усвоили изкуството на баща си. Лучан обучил много хора, сред тях известност придобили синовете и У Юйсян (основател на стила У на тайдзичюен).
Ето списък на това, което е преподавал Чен Чансин на Ян Лучан:
1. Без оръжие
А. Тайдзичюен:
· Основен комплекс без оръжие - Тоу Дао Чюен (друго название - "13 форми" - Ши сан ши)
· Втори комплекс без оръжие - Ър Дао Чюен
· Трети комплекс без оръжие – Сан Дао Чюен (Комплекс на четирите велики удара с юмрук - Да Съ Дао Чуй)
· Четвърти комплекс без оръжие - Си Дао Чюен (червен юмрук до трона на Тайдзу на Южната династия Тан - Хун Чюен Тай Цзу Сянанъ Тан)
· Пети комплекс без оръжие - У Дао Чюен
· Дълъг юмрук - Чан Чюен
Б. Други комплекси:
· Оръдейни удари - Паочуй (Втори комплекс оръдейни удари - Ър Дао Паочуй, 15 удара с юмрук с излъчване и отстъпване/поддаване - Ши У Пао Дзоу Чюан)
· Кратки удари – Дуанда
· Свободни ръце - Саншоу
· Смачкващи ръце - Цзишоу (Непрекъснати Методи - Лян фа, Методи за разкриване - Чен фа
· Пропускащи ръце - Люешоу
· Леки ръце - Шу шоу
· 36 събаряния - Сан ши лю
· 18 метода за захват на Цзин Ган
(Забележка: В раздел "Б" само Паочуй се изпълнява без партньор, останалите техники са предназначени за работа по двойки)
2. Оръжие
· Единичен дао - Дан дао
· Двоен дао - Шуан дао
· Двойни боздугани - Шуан цзян
· 4 пики "Воинственият Хоу разгръща фланговете" - Хуан хоу чжан и де си цян
· 8 пики - Ба цян
· Двойни 8 пики - Ба цян дуй ци фа
· 13 пики - Ши сан цян
· Спирално оплитащи се тояги - Пан ло бан
· Непрекъснато спирално оплитащи се тояги - Пан ло бан лян фа
· Дао "Пролет и Есен" Дао на "Пролетта и Есента" - Чунцю дао
· Пръчка-вихър - Сюанфен гун
· Великата битка с обикновения сърп - Да чжан пу лян
Значително влияние върху развитието на тайдзичюен оказала срещата на Ян Лучан със семейство У. Тримата братя: У Жуйцин, У Хецин и У Ченцин, - били не само чиновници в Императорския Двор, но и високообразовани хора, увлечени от бойните изкуства. Преподавайки на братята тайдзичюен, Ян Лучан едновременно получавал от тях основите на класическото образование.
У Хецин (1812-1880) е по-известен като Юйсян. Родом е от Юннян, провинция Хъбей. Произхожда от заможно семейство. От детството си изучавал бойни изкуства и постигал войнско майсторство. Приблизително в 1850 г. от Ян Лучан изучил стила тайдзичюен на семейство Чен. През 1852 г., докато бил в провинция Хенан, от Чен Цинпин изучил новия стил на школата на семейство Чен. През същата година неговият брат У Децин станал притежател на трактата на Уан Дзюн Юе "Хроники на юмручното изкуство на Великия Предел", който позволил на У Юйсян да шлифова своите знания. Почерпаните от трактата идеи У в кратка форма изложил в " Изрази за изискванията към ударите с ръце"; "Непредаваеми секретни наставления в четири иероглифа"; "Разяснения за работата на сърцето в 13 форми" и "10 изисквания към методите на тялото". На базата на старата и новата версия на тайдзичюен на Чен създал ново направление - "тайдзичюен на семейство У". У Юйсян имал съвсем малко ученици. Същността на неговото учение най-добре постигнал Ли Дзин Лун, по-известен като Ли Ию.
Именно благодарение на семейство У, тайдзичюен придобива широка известност. У Жуйцин бил съветник във ведомството на департамента на императорския двор в Сечуан. Той препоръчал Ян Лучан за преподаване на тайдзичюен в Пекин, в Императорския двор на елита и роднините на принц Дуан от управляващата династия Цин. В Императорския двор майсторството на Ян Лучан много пъти било проверявано, но той никога не претърпял поражение, като по този начин си извоювал престижното звание Ян-Непобедимия.
Първите, които започнал да обучава Ян Лучан, били придворният елит и членовете на императорската фамилия. Той бил толкова популярен, че го нарекли Ба Ван Цзи (8 принцове), защото 8-те принцове се обучавали при него. Не само принцовете, но и придворният елит се занимавал при Ян Лучан. Много от тях се отнасяли към тайдзичюен като към модно течение, което помагало да се борят със скуката и да подобряват здравето на организма си и не се стараели да вникнат в тънкостите на изкуството. Семейство Ян активно поддържало това. Ян Лучан изменил стария стил, като го направил удобен за използване за здравословни цели: били премахнати скоковете и сложните движения. Но стилът при това не загубил бойната си насоченост. След известно време тези знатни ученици, които по достойнство оценили неговото приложно значение и практикували тайдзичюен сериозно, с лекота се справяли със своите телохранители. И тогава сред хората започнало да се говори: "Кой кого охранява?"
На Ян Лучан било присвоено офицерско звание и било предложено да възглави обучението в бойни изкуства в Шен Цзи Ин - "Батальонът на чудесните механизми"- (батальон за охрана, въоръжен с огнестрелно оръжие). Сред неговите ученици в Шен Цзи Ин имало трима най-надарени, които усвоили същността на изкуството. Всички те били манчжурци – това били Уан Чун, Лин Шан и Цюан Ю. Принц Су също бил един от учениците на майстор Ян. Тъй като според етикета било забранено хората от простолюдието да стават братя гунфу с членовете на императорската фамилия, майстор Ян направил така, че телохранителите да станат ученици на неговия син Банхоу. Това означавало, че трима опитни ученици се отнасят към по-ниско поколение, отколкото това, към което принадлежал принц Су. Макар че телохранителите официално станали ученици на Банхоу, те продължавали да се обучават при Ян Лучан. Смята се, че всеки от тях възприел от своя учител свое собствено характерно умение: Уан Чун – енергйно, Лин Шан – атакуващ/о и Цюан Ю – неутрализиращ/о. Сравнявали ги съответно с мускулите, костите и кожата. От тримата само Цюан Ю предал своите умения на следващите поколения.
Цюан Ю (1834-1902), по прозвище Гунфу, по прякор Баотин, на старини взел фамилията и името У Фуши. Манчжурец, пекинец. Когато Ян Лучан преподавал в Пекин юмручното изкуство в Шен Цзи Ин, неговите най-добри ученици били Уан Чун, Лин Шан и Цюан Ю. По-късно Цюан Ю продължил обучението си при втория син на Ян Лучан - Ян Банхоу. След като усвоил достойнствата на науката на Ян Лучан и Ян Банхоу, Цюан Ю се прославил в столицата. Когато вече бил много възрастен, Ян Лучан оставил Императорския Двор и се отдал на почивка. Цюан Ю също напуснал Императорския Двор и останал да живее в Пекин. Той предал изкуството на своя син У Цзянцюан. Сред неговите ученици най-знаменити били Уан Маочжай, Хо Сутин, Ян Юантин, Ся Гунфу, Ци Гечен
Ян Лучан имал трима синове – Фенгхоу, Банхоу, Дзянхоу. Най-големият Янг Чи (Фенгоу) починал млад, а Банхоу и Цзянхоу се обучавали при своя знаменит баща, който бил много строг в обучението. Помнейки какво му струвало изкуството на семейство Чен, Ян Лучан бил много взискателен и твърде груб при обучението на децата си. Затова Банхоу направил опит за самоубийство, а Цзянхоу в минути на отчаяние замислял да се постриже за будистски монах, но навреме го спирали роднините му. Тежкото преподаване на баща му не пропаднало даром - Банхоу станал изключителен майстор на бойните изкуства и по майсторство отстъпвал само на своя баща. За своето високо майсторство Банхоу, също както и баща му, си извоювал титлата Ян-Непобедимия. Цзянхоу не бил толкова надарен като брат си и по начало не придобил голямо майсторство, но по-късно, след като практикувал упорито, той достигнал много високо ниво на майсторство в тайдзичюен. Ян Лучан и двамата му синове преподавали в Императорския двор и тяхната техника била близка.
Майстор Ян Лучан, освен синовете си и вече споменатите ученици, имал още един – Уан Лантин. В края на Императорската династия Цин, Ян Лучан преподавал тайдзичюен в дома на земевладелеца господин Шуй и обучил Уан Лантин, който бил управител в този дом. След смъртта на Ян Лучан в 1872 г., Уан Лантин заедно със Съ Синсан , Ли Бинфу и Ли Жуйдун, на основата на 5-те удара с юмрук в тайдзичюен, в съчетание с 13-те форми на тайдзичюен, с методите на ръцете от Багуачжан и Синицюан, създали комплекса " Тайдзи усин чуй" (петзвездният удар тайдзи).
5-те удара в Тайдзичюен са Банланчуй, Чжоудичуй, Пешенчуй, Чжиданчуй и Цайчуй.
Второто поколение на семейство Ян
Второто поколение на семейство Ян – това са синовете на Ян Лучан: Ян Банхоу и Ян Цзянхоу.
Ян Банхоу
Ян Банхоу (1837-1892), той е и Ян Юй. Обучавал се на тайдзичюен при баща си, тренирал по цял ден, ежедневно, без да обръща внимание на студ и зной. Ян Лучан не му давал почивка и често го наказвал като го удрял с пръчка. Заради това отношение Банхоу два пъти бягал от къщи. Когато Ян Лучан бил вече стар, а хората все още идвали при него, за да станат негови ученици, Банхоу взел върху себе си задълженията на глава на семейната школа. Подобно на баща си той притежавал силен характер и обичал да атакува. Тези, които той нападали, обикновено отлитали на няколко метра. Той не обичал да учи другите, затова имал малко ученици.
Стилът на Банхоу бил прекалено боен, неговата ефективност се състояла не толкова в силата на удара или бързината на предвижванията, колкото в особеното умение да "залепне" към крайниците на съперник, плавно следвайки неговите движения, обръщайки силата на нападащия против него самия.
Ян Банхоу нееднократно доказвал своето майсторство и даже на петдесетгодишна възраст приемал предизвикателства за двубои, неизменно излизайки победител. Той ту внезапно изчезвал от очите на изумената публика, сякаш се разтварял във въздуха, ту в продължение на известно време можел да ходи около противника, без да му нанася нито един удар, а противникът не можел да го улучи, ту леко тупвайки противника по рамото, го принуждавал да се гърчи от нетърпима болка.
Случвало се той жестоко да бие учениците, докато в същото време оставал безчувствен към ударите. Неговата любима поговорка била: "Строгият учител има добри ученици". Заради тежките тренировки Банхоу нямал много последователи, но тези, които оставали при него след първите месеци изключително тежки тренировки, стрували повече от десетките отказали се.
Независимо от жестокостта на обучението, Банхоу бил много грижовен към тези, които искрено желаели да усвоят изкуството. Той самичък лекувал раните на учениците си, можел дълго да беседва с тях. Той бил един от най-образованите от семейство Ян, прекрасно знаел конфуцианските и даоските канони. Той обучил на тайдзичуен своя син Ян Чжаопен , своя племенник Ян Шаохоу, а също така Лин Шан, Уан Чун, Цюан Ю, Уан Юею, Чен Сюфен, Ню Лянюан. Последният обучил У Менс, благодарение на когото днес ние имаме възможност да наблюдаваме онзи стил, който преподавал Ян Банхоу.
Ян Дзянхоу
Ян Дзянхоу (1839-1917), също Ян Дзян, по прозвище "третият господин". Баща му бил много строг с него в обучението му, затова в минути на отчаяние Ян Дзян замислял да се подстриже за будистски монах. Усвоил изкуството на баща си, но за разлика от брат си Банхоу бил добър по природа, обучил много хора. Достатъчно му било да докосне противника с копие или тояга, за да го свали на земята. Със същото майсторство той мятал топчета за арбалет.
Дзянхоу бил основен партньор на баща си в работата по двойки, а неговите умствени способности баща му оценявал по-високо, отколкото способностите на другите. Много от учениците на Дзянхоу станали известни майстори, сред тях и двамата му синове - Шаохоу и Ченфу.
Ян Дзянхоу се отличавал с мек характер, можел просто и достъпно да обясни както смисъла на движенията, така и философските основи на тайдзичюен. Също като баща си и по-големия си брат, в края на династия Цин той обучавал членовете на Императорското семейство в дворците Бейлей и Бейцзи.
От членовете на Императорското семейство само най-големият внук на Императора Хуан-цзун, Пубей Лунцзи, извънредно много се интересувал от тези умения, които Дзянхоу от време на време показвал на своите занятия. Той често канел Дзянхоу в своите покои за детайлно разясняване, плащал му високо възнаграждение и му оказвал предпочитание. Като благодарност за признанието и високата оценка, а също така и за особеното отношение, Дзянхоу постепенно му предал тайните на изкуството на семейство Ян.
Дзянхоу починал през 1917 г. от естествена смърт, без да боледува. Казват, че няколко часа преди смъртта си той я почувствал и извикал учениците и семейството си, за да се прости с тях. После взел вана, облякъл нова дреха, усмихнал се и починал.
Той имал трима синове. Най-големият се казвал Ян Шаохоу, средният починал млад, най-малкият се казвал Ян Ченфу.
Стилът, който преподавал Ян Дзянхоу, днес е запазен от Уан Юнцюан и от неговия ученик Уей Шужен. Бащата на Уан Юнцюан, Ван Чунлу, бил слуга в двореца при Пубей Лунцзи. Ян Дзянхоу ходил при Пубей Лунцзи да го обучава на своето изкуство. Уан, който вече разбирал бойните изкуства, слушал изключително точните обяснения за принципите на изкуството на Дзянхоу, и разбрал, че това изкуство изобщо не било обикновено, нещо повече, Уан забелязал, че този метод на тренировки, на който обучава Дзянхоу, силно се отличава от това, което той бил виждал дотогава. По тази причина той особено благоговеел пред Дзянхоу, оказвайки му през цялото време своята почит.
Всичко това не останало незабелязано. Дзянхоу бил трогнат от искреността на Чунлу, и често в свободното си време го обучавал на една или две форми. След няколко години Чунлу станал мното опитен в тайдзичюен и бил официално приет за ученик.
Синът на Чунлу, Уан Юнцюан, от детска възраст се интересувал от бойни изкуства и, когато навършил 7 години, баща му го изпратил да изучи Буку ("борба" на манчжурски език). Юнцюан окрепнал и неговите движения станали силни и енергични. От 8-годишен той често съпровождал своя баща в дома на Ян. Юнцюан се харесал на Дзянхоу и той му позволил да изучава бойното изкуство на семейство Ян. Дзянхоу определил за негов учител своя по-млад син Ченфу. Оттгава баща и син често посещавали дома на семейство Ян, за да изучават бойните изкуства.
Чунлу изпращал Юнцюан в къщата на семейство Ян да помага, където той често можел да чува как Дзянхоу и Шаохоу (баща и син) обсъждали техники на юмручното изкуство. Понякога, в порив на ентусиазъм, Шаохоу молел Юнцюан да се приближи и да скръсти ръце, за да може да почувства силата и по този начин да докаже своята гледна точка. Тъй като Юнцюан получил добра основа в Буку и имал добри умения за правилно падане, той не се боял. Всеки път, когато бързата и яростна атака го събаряла, той веднага ставал и се приближавал още повече до Шаохоу, очаквайки следващата демонстрация, за което Шаохоу много го обичал.
В това време Шаохоу, наречен "най-големият господин", биел своите противници немилосърдно. Той бил знаменит заради своята яростна и злобна сила. Тези, които я били опитвали и били изхвърляни надалеч, треперели от страх и не се осмелявали отново да се приближат към него. Независимо от това младият Юнцюан, точно обратното, търсел всякакъв случай да кръстоса ръце с Шаохоу, стараейки се да почувства посоката на неговата Цзин Ци, мощ и прецизност на техниките, макар че постоянно го биели и хвърляли. Той можел само да чувства силата, но не се осмелявал да попита каква Дзин използовал Шаохоу. И така, в продължение на няколко години, на Юнцюан повлияло това, което той виждал и чувал, и това, което той успял да осъзнае. По тази причина и с помощта на инструкциите, които той получил отначало от Дзянхоу и своя баща, а след това от своя учител Ченфу и неговия брат Шаохоу, на Юнцюан бил предаден Нэйгун на семейство Ян и методите Фадзин. Всичко това се изразило в неговите високи достижения в практиката Туйшоу.
Трето поколение на семейство Ян
Третото поколение на семейство Ян е представено от двамата синове на Ян Дзянхоу - Ян Шаохоу и Ян Ченфу, които, подобно на дядо си, баща си и чичо си, били знаменити майстори на бойните изкуства.
Ян Шаохоу
Ян Чжаосюн (1862-1930) е по-известен като Шаохоу. По-късно хората го наричали "По-големият господин". Започнал да се занимава с тайдзичюен от 7-годишен. Подобно на своя чичо Ян Банхоу, притежавал силен характер и обичал да напада първи. Обучавал се повече при чичо си Банхоу, отколкото при своя баща. Той достигнал майсторство в прилагането на тайдзичюен. Неговият стил бил с по-къса форма, но твърд, движенията били бързи и гъвкави, непрекъснати и къси. Обучавал много тежко и учениците му не били много, тъй като далеч не всеки можел да търпи неговите побои. В практиката на тайдзи той бил на високо ниво, но тайните споделял рядко, неговите методи са достояние на малко хора.
Ян Чжаоцин (1883-1936) е по-известен като Ченфу. От детството си обожавал бойните изкуства, обучавал се при своя баща Дзянхоу, усърдно тренирал нощем, усвоил същността на бойното изкуство. Неговите движения външно били меки като памук, но вътрешно - твърди като желязо. Той стандартизирал семейното изкуство. От 1916 г. открито обучавал в тайдзичюен в "Пекинското спортно-изследователско дружество". През 1928 г. се преместил на юг, обучавал в тайдзи в Пекин, Нанкин, Шанхай, Гуанчжоу, Ханкоу. Бил декан на Уданския факултет в Централния Институт Гошу в провинция Чжецзян. Автор е на книгите "Методи за прилагане на тайдзичюен", "Пълна книга по форма и прилагане на тайдзичюен". Обучавал много хора, но всички тънкости обяснявал рядко, считайки тайдзичюен за изкуство за избрани. Ян Ченфу имал четирима синове, трима от тях досега обучават в тайдзичюен.
Ян Чжаоцин, по-известен като Ян Ченфу, е най-младият син на Ян Дзянхоу. Именно неговият стил на изпълнение се счита визитна картичка не само на стила Ян, но и на тайдзичюен въобще.
Той притежавал добри природни данни, но по начало не прилагал всички свои усилия за изучаване на семейното изкуство. Да тренира с пълна сила той започнал след 20-та си година, а важността на семейното бойно изкуство осъзнал едва тогава, когато починал баща му. Тогава той започнал да тренира ден и нощ и станал майстор.
През 1916 г. Сюй Юйшен, ученик на баща си, основал "Пекинското спортно-изследователско дружество" и поканил Ян Ченфу и неговия брат Ян Шаохоу да преподават тайдзичюен. Оттогава тайдзичюен става достъпен за всички. Обучението било двегодишно. Подготвяли се кадри от инструктори по ушу, след това завършващите се разпределяли по провинциите с цел масово обучение по ушу.
През 1925 г., в Шанхай, Чен Веймин (редактор на отдела по история на династия Цин), ученик на Ян Ченфу, създава "Дружество на мекия юмрук" (Жоу Чюан Ше) и кани Ян Ченфу, Ян Шаохоу, Сюй Юйшэн, У Цзянцюан да дойдат да проведат семинари с демонстрации.
Чен Веймин (1881-1958), другото му име е Шенсян. Родом е от Цзиншуй, провинция Хъбей. През 1915 г. при Сун Лутан изучил синицюан и багуачжан. По-късно, при Ян Ченфу 8 години изучавал тайдзичюен, получавал указания от Ян Дзянхоу. През 1925 г. основал в Шанхай " Дружество на мекия юмрук", където открито, срещу заплащане, обучавал в тайдзичюен, багуачжан и синицюан. Филиали на Дружеството били открити в Сучжоу и Гуанчжоу. От 1948 г. Чэнь Вэймин живее в Тайван. Той е автор на книгите "Тайдзичюен", "Записки за тайдзичюен", "Тайдзи – изкуството на юмрука и меча", "Въпроси и отговори за юмрука и меча в тайдзичюен ".
От 1928 г. Ченфу и Шаохоу се преместили на юг, преподавайки в Шанхай, Нанкин, Гуанчжоу, открито, срещу заплащане, обучавайки в тайдзичюен. Много чиновници и богати търговци си съперничат, за да се обучават при тях. В това време тайдзичюен вече бил известен като бойно изкуство, притежаващо здравословен ефект. Начинът на практикуване бил такъв, че позволявал на стари и немощни да се занимават с това изкуство, за да подобрят своето здраве. Обаче существуват малко потвърждения на версията за това, че Ченфу разпространявал тайдзичюен само като комплекс оздравителни упражнения. В неговите книги тайдзичюен се разглежда като бойно изкуство. Занимавайки се с тайдзичюен като с бойно изкуство, човек може да подобри своето здраве, тъй като и двата аспекта са неразделни.
Изкуството на Ян Ченфу се усъвършенствало и шлифовало. В зряла възраст неговото майсторство достигнало такова великолепие и изящество, до каквито можели да достигнат малко майстори. Ченфу бил колоритна фигура, висок на ръст и с доста килограми, той бил добър както в защита, така и в нападение. Макар че неговите удари изглеждали меки, вътрешно те били твърди като стомана, завита в памук. С лек, почти незабележим тласък, той изхвърлял противника на няколко метра без болка и травми. Ченфу просто смазвал другия, без да го травмира. Неговата популярност била невероятна и надминала славата на много майстори от онова време.
В сравнение със стиловете на другите представители на семейство Ян, неговият стил на изпълнение е най-популярен в света. Ян Ченфу и неговите ученици публикували редица книги, благодарение на които този стил се е запазил в този вид, в който го преподавал Ченфу. Ян Ченфу имал четирима синове - Ян Дзен Мин, Ян Дзен Цзи, Ян Дзен Дуо и Ян Дзен Гуо. Всички те, техните деца и внуци са обучавали и обучават в стила на Ян Ченфу.
Въпроси, отговори, коментари
1. Съществува версия, според която Цзян Фа обучавал не Чен Чансин, а Чен Уантин. Защо е станало такова изместване от 17 век на 18 век?
Действително, по-разпространена е версията за създаване на стила Чен от Чен Уантин.
Чен Уантин (1580-1660). Родом от околия Венсян провинция Хенан. От детството си изучавал както бойни изкуства, така и военна наука и придобил слава в Шандун. От 1641 г служил във "Войските на местната организация за самоотбрана" на околия Вен. След падането на династия Мин се изолирал от света, ловял риба в планинските реки, обучавал на бойно изкуство децата и внуците си.
Тази версия е свързана с работите на Тан Хао по история на ушу и тайдзичюен.
Тан Хао (1897 - 1959) по прозвище Фаншен, по прякор Лихуа, родом от околия У провинция Цзянсу. На млади години усърдно се занимавал със самообразоване, а в почивките обичал да се занимава с бойни изкуства. Когато дошъл да работи в Шанхай, при Лю Дзен Нан изучил Люхе Чюан. През 1928 г. се отправил в Япония да изучава право и управление, паралелно изучавал Джудо и Кендо. След завръщането си в родината работил като началник на редакционно-издателския отдел в Централния институт гошу /Го Шу/. През 1955 г станал консултант към Държавната комисия по спорт, специализирал се в изследоване на историята на китайското ушу. Заради тежките условия на живот, през 1959 г се разболял и починал в Пекин.
От 1930 г той издал "Тайдзичюен и Ней Цзя Чюен ", "Изследвания по Шаолин и Удан", "Юмручният канон на Ци Цзигуан" и много други. До ден днешен заслугите на Тан Хао в изучаването на историята на ушу и историята на физическата култура в Китай високо се ценят в родината му.
Версията, според която Цзян Фа обучил на тайдзичюен Чен Чансин, е свързана с интервюто, което взел У Тунан от Чен Син.
У Тунан(1885-1993). Започнал да се занимава с тайдзичюен от 6-годишна възраст при У Цзянцюан. Занимавал се 8 години, след това 4 години се занимваал под строгото ръководство на Ян Шаохоу. Столетник в практикуването на тайдзичюен, от 108 изживяни години 102 години се е занимавал с тайдзичюен. Автор е на редица книги по тайдзичюен: "Тайдзичюен", " Ней Дзя Чюен Тайцзи Гун Сюан Сюан Дао", "Кесюе Хуади Тайцзицюан".
Чен Син (1849-1929) по прякор Пин Сан. Представител на 16-то поколение на семейство Чен от село Ченцзягоу провинция Хенан. Изучавал бойно изкуство от баща си, едновременно изучавал граждански науки, станал искусен както в гражданското, така и във военното дело. На преклонна възраст написал книгата
Чен Син бил един от най-образованите хора в Ченцзягоу. Но когато Тан Хао през 1932г., заедно с Чен Цзифу посетил Ченцзягоу, за да събере материали за написването на историята на възникването на тайдзичюен, Чен Син вече бил починал.
Чен Чжаопи (1893-1973),чието друго име е Цзифу, родом е от село Ченцзягоу, околия Вен, провинция Хенан. Представител на 18-то поколение. Роден в семейство на майстори по тайдзичюен, още в детството си получавал указания от Чен Ян Си, Чен Син, Чен Денке, Чен Факъ. От 20-годишна възраст започнал да изкарва прехраната си с преподаване на юмручното изкуство. През 1928 г. бил поканен да преподава в Пекин, активно взимал участие в двубоите на подиуми. От 1930 до 1937 г. вкл. преподавал в Нанкин. Написал редица книги, сред които "Бамен Тайдзичюен", "Чен Шъ Тайдзичюен Хуейдзюн". Той имал огромна заслуга за разпространяването и подредеността на тайдзичюен на семейство Чен.
По архивнните документи, които били предоставени на Тан Хао, а също така с цел да "се състари" семейното изкуство, като по този начин се повиши неговата ценност, момента на създаването на стила преместили от 14-то поколение Чен Чансин на 9-то поколение Чен Уантин. Чен Уантин бил избран и защото това бил този човек, за когото се споменавало не само в семейните хроники, но и в хрониките на околията като за майстор на бойните изкуства. Така се появила версията, съгласно която за Цзян Фа не се споменавало въобще, а създател на тайдзичюен станал Чен Уантин, представител на 9-то поколение на семейство Чен.
2. Смята се, че стилът Ян има само оздравителна насоченост, а приложната насоченост е запазена само в стила Чен. Така ли е това?
За разлика от представителите на семейство Чен, за които основно занятие било селското стопанство, а в бойни изкуства те се упражнявали в свободното от работа време, Ян Лучан се е занимавал с тях професионално. Той постоянно проверявал своето изкуство в двубои, не само в своята родна провинция, но и в Императорския двор, където са били най-добрите майстори на бойни изкуства от цял Китай. И във всички двубои той успешно побеждавал. Достатъчно е да се спомнят имената на майсторите от онова време, преподавали бойни изкуства в двора: Дун Хайчуан (основател на багуачжан), Го Юншен (един от великите майстори на синицюан), а е имало и други. Но не само Ян Лучан е проверявал своето изкуство в двубои, и трите поколения на семейство Ян са завоювали своята слава благодарение на удържаните победи.
По-скоро обратно, стилът Ян е по-приложим, по-"шлифован" в това отношение бойно изкуство, отколкото стилът Чен. А разговорът за оздравителната насоченост на стила Ян, както вече беше написано, възниква тогава, когато Ян Лучан, а след това и неговите деца и внуци започнали да преподават тайдзичюен на придворния елит и аристокрация.
3. Справедливо ли е предположението, че в Императорския двор семейство Ян преподавало един стил, а извън стените на Императорския двор - друг, който е и стилът на семейство Ян?
Бидейки в Императорския двор в качеството си на инструктор по бойни изкуства, Ян Лучан бил длъжен да дава на учениците много високо ниво на знания и умения.Това буквално е било въпрос на живот и смърт, тъй като премълчаването на нещо от Императорското семейство се е считало за държавна измяна. Става дума само за някои опростявавия на изкуството с учебни цели, но е възможно това да е привнесло много новости в неговото съдържание.
Имало ли е разлика между това, което се е преподавало вътре и извън Императорския двор? Безусловно. И това е свързано не с тайни, а с дрехите, които е трябвало да се носят в Императорския двор.
Когато в средата на 19 век Ян Лучан започнал да преподава в Императорския двор, той се сблъскал с условия, които го заставили незначително да измени техниката, на която той обучавал. Дрехите в Двора били дълги, с дълги ръкави, което правело някои движения тромави, и тези фактори трябвало да бъдат взети под внимание, за да може изкуството ефективно да се прилага в бой. В резултат на това възникнал стил, който бил предназначен за Императорския двор: 1) променила се крачката, ходилото на задния крак било насочено напред, което изключвало закачане на дрехата за пръстите на крака; 2) появил се лек наклон на тялото напред за по-голямо удобство, което наложило отпечатък върху пренасянето на тежестта и тя започнала напълно да се пренася от крак на крак; 3) движенията придобили компактност. Всичко това позволявало да се води бой в дрехите, приети в двора.
ЗА ИЗКУСТВОТО НА ТАЙДЗИЧЮЕН
_JPG.jpg)
Тихомир Тодоров – личен ученик на Гранд Майстор Ян Дзюн, Директор и Сертифициран инструктор от „Тайдзичюен Център на семейство Ян в Стара Загора“, 25.01.2019 г.
"Дълго време не съм писал статии и давал интервю в медиите поради мое лично решение. Днес реших да напиша тази статия и да се опитам да отговоря на насъбралите се въпроси относно някои аспекти от практикуването на изкуството на Тайдзицюен.
Ще отговоря от гледна точка на моя опит и наученото от моите учители. Днес в България има много хора, които практикуват Тайдзичюен. Те често ми пишат в социалните мрежи, където невинаги е удачно да отговоря на понякога сложните им въпроси, които изискват време и възможност за дискусия."
ТАЙДЗИЧЮЕН: ИСТОРИЯ, ДАОИЗЪМ, ТРАДИЦИЯ
ИСТОРИЯ
Как се е зародил Тайдзичюен?
Има две теории за това:
Теория 1
Чен Сан Фенг ( Джанг Санфенг ) е легендарен китайски даоист, за който се твърди, че е постигнал безсмъртие. Според различни разкази той е роден в Шаоу, Нанпинг, Фуджиан по време на династията на южната песен и според легендите е живял повече от 307 години до средата на управлението на династията Минг. Той всъщност се казвал Тонг. (通) и името му е Junbao (君寶, 君宝). Специализирал е в конфуцианските и даоистките изследвания, научните и литературните изкуства. По време на царуването на император Шизу в династията "Юан" той е номиниран за кандидат за държавна служба и заема длъжността магистрат на окръг Болинг (博陵縣) около днешния град Дингжоу, Баодин, Хъбей. Докато се разхождал из планинските райони близо до днешния Baoji, Shaanxi, той видял върховете на три планини и решил да си даде таоисткото име "Sanfengzi" (三丰子), затова и станал известен като "Zhang Sanfeng".
Животът на Чен Сан Фенг е този на безразличието към славата и богатството. След като отказал да служи на императора и предал своето имущество на своето семейство, той пътувал из Китай и живеел като аскет. Той прекарал няколко години на планината Хуа преди да се засели в планините Удан.
За Чен Сан Фенг се твърди, че е създал понятието НЕЙ ДЗЯ –вътрешни стилове ("neijia" (內家)) в китайските бойни изкуства, по-специално Тайдзичюен, нео-конфуциански синкретизъм на бойните изкуства Шаолин (Shaolin) с неговото владеене на принципите ДАО ИН /daoyin (или НЕЙ-ГУН /neigong). Смята се, че той преди това е бил и библиотекар на Манастира Шаолин и е имал „фотографска“ памет. Веднъж той наблюдавал птица, нападнала змия, и бил силно впечатлен от отбранителната тактика на змията. Тя останала неподвижна и бдителна преди атаката на птицата, докато не нанесла смъртоносните си техники срещу нападателя си. Този случай го вдъхновява да създаде основните 72 Тайдзичюен техники. Той също така е свързан с даоистките манастири в планините Удан.
На надгробна плоча на Хуанг Зонкси за Ван Джънган (1669) пише за Чен Сан Фенг, че е допринесъл за развитието на даоистките "вътрешни бойни изкуства".
Смята се също, че Чен Сан Фенг е бил експерт в стила на китайските бойни изкуства " Бял жерав" и "Змия", както и , че е владеел до съвършенство Дзиен (китайски двуостър меч).
Според документи от XIX в. запазени в архивите от семействата Ян и У-стилове, майсторът Чен Сан Фенг е Xu Xuanping, династия на Таанците и е Даоистки поет и експерт по Дао Ин.Тайдзичюен фамилиите, почитат Чен Сан Фенг като създател на Тайдзичюен и традиционно празнуват рождения си ден според тази традиция.
Древните трактати, приписвани на Чен Сан Фенг, включват Da Dao Lun, Xuanji Zhi Jiang, Xuan Tan Quanji, Xuan Yao Pian, Wu Gen Shu Ci (無根樹詞 ) и други. Те са компилирани в колекция, известна като Пълната колекция на г-н Zhang Sanfeng (張三丰先生全集), която се намира в Dao Zang Ji Yao (道藏輯要), поредица от даоистични текстове, съставени от Peng Dingqiu (彭定求) Династия Цин. Тази колекция съдържа и уводни бележки за даоистките бойни изкуства и музика.
Теория 2
Тайдзичюен е създаден от Чен Уантин (Chen Wanting) от семейство Чен преди около 300 години.
Ян Стил на Тайдзичюен е основан от Ян Фукуй, известен като Ян Лучан - Непобедимия Ян (1799-1872), и е популяризиран от Ян Ченфу (1836 – 1936). Ян Лучан се е учил от Чен Чансин, майстор по бойните изкуства от село Чен в провинцията Вен, Хенан. Тайдзичюен става признато и известно бойно изкуство благодарение на майсторското и широко разпространение на Ян Лучан. Ян Лучан, неговите синове Ян Банхоу и Ян Джианхоу, както и неговите внуци Ян Дзенминг, Ян Дзенджи, Ян Дзендоу и Ян Дженгоу, всички те са работили в насока подобрение, развитие и разпространение на Тайдзичюен. Благодарение на усилията на първите четири поколения и Гранд Майстор Ян Дзюн, (Шесто поколение, пета генерация), който преподава в целия свят,Тайдзичюен има толкова много последователи днес. Семейство Ян повлиява за основаването на стиловете на семействата У, У/Хао и Сун. В книгата си за Тайчидзичен Ян Стил, 1988. Гранд Майстор Ян Дзендоу пише “Основните характеристики на Ян стила са тясно изплетени серии от релаксирани, спокойни, равни и плавни движения, които комбинират сила и гъвкавост, мощ с нежност, а за тяхна ос служи торсът.”
ЗА ТАЙДЗИЧЮЕН ДНЕС
Днес благодарение на интернет „фалшиви учители“, филми, неточности в медии, книги, неправилни преводи от китайски език (пример за това е името „Тайдзичюен“ - в превод от китайски език на български език то често се изписва „Тайдзицюан“ (от руски език) или „Тай Чи Чуан“ (от английски език), съществувнето на много легенди и мистика, хората от западния свят често имат високи, нереалистични очаквания за Тайдзичюен.
Много честа ситуация е следната:
Един мъж/ жена отива на лекар. Лекарят го/я преглежда и клати глава, недоволен от здравословното състояние на пациента. Накрая го/я пита:
-
Спортувате ли?
Отговорът е отрицателен.
-
Аха – казва лекарят – тогава трябва непремнно да се движите повече.
-
Хм. А какво бихте ме посъветвали, ако бях Ви казал/а „Да“?
-
Тогава - възкликнал лекарят – бих ви казал, че трябва неприменно да преустановите
досегашните си навици и начин на живот.
Като се прочете тази история, не се изяснява дилемата, до която да достигне всеки, който търси такава система от упражнения, която да го запази здрав. Но, ако следваме по-нататъшното разсъждение на същия пациент, независимо дали е мъж или жена, бихме чули нещо подобно: Добре. Аз трябва да се движа, следователно да спортувам. Но какво?
Може би да бягам всеки ден в парка, или да ходя на фитнес, или може би да избера друг спорт? Но аз не обичам напрежение, тренировка с тежести, и не търся постигане на спортни резултати, а и не искам да ставам шампион. Аз не търся слава и не искам да се измъчвам, за да съм по-бърз, по-силен от другите и въобще като човек, който не е спортувал досега, би ми било трудно, а и не съм вече толкова млад/а и силен/а.
Може би нещо за което съм чувал/а:
Не трябва да е такъв спорт, а! Освен това не искам да бъда в отбори и съм доста зает/а, за да тренирам редовно всеки ден. Може би плуване или тенис, но там трябва да съм издръжлив/а. Но се стархувам, че това ще ми стане скучно.
Може би искам нещо, чрез което да опозная тялото си по-добре, не само физически, но „вътрешно, загадъчо, философски“.
Аха, нещо по-медитативно, може би като Йога или Чи Гун?
Не е лошо. Но ми се струва доста статично и само „вътрешно“. Такова голямо „потопяване“ във „вътрешното“ може би би ме напривло прекалено пасивен/а, така че да загубя връзка с всекидневието. Да, нещо такова, но по-динамично и по-интересно.
Може би някое източно бойно изкуство ще е по-интересно. Още от дете ми е било интересно, но винаги съм мислел/а, че не съм подходящ/а за тях. Карате, Джудо, Кик Бокс са страхотни, но за мен са доста агресивни.
Е, какво да правя?
Тайдзичюен (Юмрукът на великия предел), което някои практикуващи наричат още „медитация в движението“, е нещо, което търси нашият човек. Това древно изкуство е едновременно изкуство на движението за запазване и подобряване на здравето, динамична медитация и самозащита. Освен това може да се упражнява самостоятелно и с партньор.
Тадзичюен е мултифункционална система с разнообразие от здравословни ефекти. През последните години са проведени множество медицински научни изследвания в тази насока, в които са използвани реални научни методи и академична взискателност. Резултатите са на високо ниво. Най-всеобхватното от статиите, озаглавено “Здравословният ефект на Тай Чи върху пациенти с хронични заболявания: систематично ревю” е било публикувано в Архивите на Международната Медицина. Др. Ченчен Уанг, М. Д. и нейният колега в Туфтс - Медицинския Център в Нова Англия, д-р. Джоузеф Лау, М.Д. , заедно с д-р Поул Колет, М. Д. на Еврейската Централна Болница в Университет МкДжил в Монреал са направили проучване, състоящо се от 743 подточки. Те са избрали 47 първоначални изследвания, които притежават подходящите научни/академични стандарти и след това са събрали накратко доказаните здравословни ефекти с клиничен произход. Тези здравословни ефекти са количествени и съответно измерими. Данните са събрани, анализирани и след това повторно проверени.
Да. Бих искал да кажа, че всички стилове на Тайдзичюен имат здравословен ефект, защото всички те споделят подобни принципи. Тайдзичюен на семейство Ян, наричан още Ян стил, използва по-голям кръг. Затова и движенията са по-големи. Това помага за циркулацията. С по-голям кръг и удължено усещане енергията достига до всички части на тялото. Също така, когато се изпълнява, не се чувства напрежение отвътре.
Тайдзичюен е основан на Традиционната Китайска Медицина (ТКМ). В ТКМ различните сезони афектират различни органи. Трябва ли нашата практика да се променя спрямо сезоните?
Всъщност ин и ян философията, върху която лежи Тайдзичюен, е същата като тази, коята ТКМ използва, за да разбере тялото. Във философията на Тайдзи, ние казваме, че искаме всичко да е центрирано и балансирано. Така че балансът между органите е много важен. Практиката би помогнала на съзнанието да е центрирано. За да подпомогнете съзнанието, бъдете спокойни и разбирайте философията и вашият израз ще бъде естествен и центриран.
Имайки това предвид, не мисля, че нашата практика трябва да се променя през сезоните. Може да се чувствате по-активни през пролетта и лятото; тогава ян кръгът е силен. Това обаче не означава, че трябва да спрете с практиката през зимата. Трябва да практикувате през всеки сезон! Няма някаква определена промяна в метода, нещо като практикуване на формата само през пролетта или практикуване на оръжията през зимата.
Трябва обаче да кажа, че времето афектира физическото и вътрешното усещане на тялото. Така че когато ви е студен и сте схванат, може би трябва да правите разгрявки и разтягане. Също така, може би ще трябва да практикувате малко по-дълго преди да усетите циркулацията ви да се подобрява и вашето тяло да се затопля. През лятото може би ще ви е по-лесно да се нагодите, може да усетите, че само след малко практика циркулацията на тялото достига до своя пик.
Чувствам, че това е единствената разлика.
Трябва ли да практикуваме, когато се чувстваме болни?
Зависи от вашето състояние. Ако имате настинка, тогава практиката може да помогне, особено ако се изпотите малко. Това ще подпомогне вашето възстановяване и ще възвърне вътрешната ви сила, която да победи настинката. Ако болестното състояние е по-сериозно, като грип, висока температура, главоболие, подути лимфни възли, тогава може би не е добра идея да се практикува. Бих предложил повече почивка.
Ако имате хронично заболяване, бих ви препоръчал да практикувате Тайдзичюен, защото е упражнение, което внимателно изпълва тялото с кислород. Колкото повече практикувате, толкова повече ви помага. Обикновено не се препоръчва на хората с хронични заболявания да практикуват прекалено усърдно. Афектираните органи не могат да поемат такъв стрес. Тайдзичюен е добър метод за оздравяване, тъй като се основава на дълбоко дишане и бавни, плавни движения. Всеки може да практикува така. Хората с хронични заболявания също имат нужда от упражнения, за да подобрят тяхното състояние. Тайдзичюен може да помогне в това.
С времето практикуващите ще могат да успокоят съзнанието си и да намерят баланс. Обикновено хората с хронични заболявания страдат от стрес и мъка. Вътрешно те усещат ментален стрес. Практикуването на Тайдзичюен спомага за успокояването на този стрес. А доброто отношение може да спомогне за излекуването на болестта. Когато говорим за баланс, нямаме предвид само психическата част, става въпрос и за физика. При хронични заболявания, докторите в Китай предписват Тайдзичюен, защото в него има повече физически движения.
Тайдзичюен и храната!
Това е труден въпрос. В миналото никой не е говорил за храната, тъй като хората никога не са били достатъчно нахранени. Днес ядем прекалено много благодарение на реклами и индрустрията, която не мисли за нашето здраве, а как ние да купуваме повече. Така че в Тайдзчюен казваме, че когато сте нахранен, то тогава не е добър момент да се практикува. Трябва да си починете поне един час преди да започнете да практикувате, особено ако ще практикувате нещо трудно, като експлозивна енергия (фаджин).
Лека закуска или няколко малки хапки?
Това е Ок. Лека закуска е добре. Когато ядете прекалено много и чувствате стомаха си пълен, тогава е проблем. Така че, относно храната, ние вече имаме много информация каква храна е полезна за конкретния човек. Днес има много съвременни медицински тестове и експерти диетолози, с които е добре да се консултирате, особено ако сте с наднорменно тегло. Няма да давам никакви препоръки, като например “хора, които искат да са в добро здравословно състояние, не трябва да ядат месо”. Ако сте извън баланс и ядете прекалено много от каквото и да било и нямате контрол над себе си, това ще бъде проблем. Каквато и храна да ядем, тя трябва да подкрепя нуждите на нашето тяло.
Връзката между храната и КНМ е комплексна, както всяка друга система. Няма някаква опредена диета, но обикновено казваме, че през зимата трябва да ядете топли ястия (ян храни, като например червено месо, лук и сушени чушки), а през лятото трябва да ядете студени храни (ин храни, повече зеленчуци и рибни ястия). Това не означава, че ян храните не могат да бъдат и ин. Това зависи от много различни фактори, като например приготвяне и стил, в които ястията се готвят. Но пак ще повторя, че бих препоръчал лекари диетолози, специалисти в областта на модерното хранене днес, като например д-р Венета Стоева от Стара Загора, проф. д-р Донка Байкова и Петя Антонова от София.
Дишането в Тайдзичюен!
Според класиките на Тайдзичюен, когато дишаме, трябва да дишаме дълбоко и спокойно, но не трябва да се фокусираме върху дишането.
В Тайдзичюен се фокусираме върху дантиалното дишане. Това позволява на Чи да слезе до дантиена, така че дишането да е дълбоко и продължително. Това би спомогнало на циркулацията на кръвта и Чи във вашето тяло. Този тип дишане е дълбоко и гладко и спомага да се чувствате спокойни. Трябва да чувствате постоянното движение на енергията. Съзнанието ви не трябва да се фокусира върху дишането или върху Чи (Qi).
Когато говорим за Чи, казваме, че Чи (QIi) е вид енергия. Чи (Qi). Чи е свързана с вашите дробове и следователно с вашето дишане. Така че, ако се концентрирате върху вашето дишане, то тогава ще дишате различно. Това би афектирало движението на Чи и на циркулацията на кръвта. Така че по време на практиката не трябва да се фокусирате върху Чи. Вместо това, трябва да се фокусирате върху това, което правите в момента. Това е методът на нашата практика: съзнанието води, Чи следва.
Когато движите вашето тяло, има два аспекта на движението: първо съзнанието планира, а след това тялото следва движенията. Всичко, включително Чи и тялото, следва съзнанието. Така че вашият ум не трябва да се фокусира върху Чи или върху дишането. Ако го правите, ще изпуснете основната точка, която е следната: Къде искате тялото ви да се движи и какъв е вашият план за движение? В Китай казват yunding; това рефлектира личното физическо движение. Yun се отнася до мисленето на съзнанието. Dong означава, че тялото следва и се движи. След това говорим за zhijue, това е знанието за движението на вашия опонент, познаването на неговите намерения, и знанието какво да направите; всичко това без да мислите. Движението на тялото е двустранно - вътрешно и външно. Вътрешно трябва да се свържете със съзнанието; външно, трябва да свържете с тялото. Вашето тяло трябва да следва движението на съзнанието. Ако мислите само как дишате и се фокусирате върху Чи, губите тази част. Тайдзичюен е бойно изкуство. Винаги трябва да се фокусираме върху идеята, че имаме опонент. Не може да фокусирате духа си навътре, към вас. Трябва да проектирате съзнанието си върху опонента, за да разберете какво прави той. Това е причината, поради която казваме, че не трябва да се фокусирате върху вашето дишане.
Вселената е голямото Тайдзи и вашето тяло е малкото Тайдзи. Как разбирате това, че тялото ви е малкото Тайдзи? Тази гледна точка идва от Тайдзи теорията и петте елемента. Връзката между петте елемента е разработена въз основата на хилядолетен опит. Китайската медицина свързва органите с елементи. Ин органите са черния дроб (дърво), сърцето (огън), далак (земя), бъбреци (вода) и бели дробове (метал). Ян органите се движат и действат. Те са пикочен мехур (вода), тънко черво (огън), дебело черво (метал), жлъчка и стомах (земя).
Органите също така се свързват и с израженията, или емоциите, които ги пораждат. Най-добре е когато емоциите се балансират една с друга. От теорията за петте елемента ние можем да разберем важността на това да си в баланс.
Всичко е свързано с твоето изражение. Например, когато изнасяш реч пред публика, може да се срахуваш и малко да се тресеш. В подобни ситуации наистина можеш да почувстваш органите си свързани с твоето вътрешно изражение. Твоята вътрешна емоция е свързана с всяка част на твоите органи.
Веднъж моят учител Майстор Ян Дзюн ми разказа за книгата за Трите Кралства (китайска класика). В нея има един известен генерал, който се казва Дзан Фей, който се страхувал да съзира. Той е бил заплашителен човек, чийто дух бил толкова блокиран, че кожата му била тъмна и имал брада, твърда като стомана. Неговите очи били големи и кръгли и лицето му било с размера на леген за вода. Той бил въоражен с копие подобно на змийски език и яздел черен кон. Бил син на Гуан Джу. Също като баща си, той бил могъщ войн. Веднъж той спечелил битка само като крещял толкова силно, че войните на врага, които са го познавали, буквално се изплашили до смърт.
Затова по време на практикуването на Тайдзичюен ние всъщност усилваме нашия дух. Вашият дух идва от сърцето. Също както вашето тяло има Тай, така и вашето сърце има Тайдзи, тъй като сърцето е владетелят на вашето тяло!
Петте елемента изразяват посоки. Петте посоки са изток (дърво), юг (огън), запад (метал), север (вода) и център (земя). Според китайците има пет порти (позиции): ляво е дърво, назад е вода, дясно е метал и център е земя.
Петте елемента са свързани с вашите органи, вашите позиции и главните посоки. Когато казваме, че вашият център е балансиран, не само вашите емоции са балансирани, но също така и позициите на вашето тяло, и посоките са свързани с разбирането за Тайдзи. Без значение дали външно или вътрешно, важно е да си балансиран. Чрез разбирането за петте елемента човек разбира доколко е балансиран.
Когато практикувате Тайдзи, вашето съзнание и физически център трябва да са балансирани.
Емоциите, които са свързани с ин органите, са:
- щастие/ радост - сърце
- яд - черен дроб
- безпокойство - далак
- тъга - бели дробове
Емоциите, които са свързани с ян органите, са:
- шок, изненада - жлъчка
- мисъл / копнеж - тънко черво
- страх - пикочен мехур
- безпокойство - стомах
- загриженост - дебело черво
ИЗГУБЕНО ЛИ Е ДНЕС ИЗКУСТВОТО НА ТАЙДЗИЧЮЕН?
Често много млади хора и любители на бойните изкуства ме питат: „Изгубено ли е днес бойното изкуство Тайдзичюен; в гимнастика от парка ли се е превърнало то?“.
Ако се разходите рано сутрин днес в Китай, ще видите стотици хора да практикуват бавни и плавни движения без оръжия, както и със саби, мечове и тояги. През 2005 г. бях в Китай за пръв път и съвсем умишлено ставах рано, за да търся такива практикуващи. Всъщност открих не само практикуващи Тайдзичюен от почти всички стилове, но въобще много практикуващи другите Кунг-Фу/Ушу стилове. Най-много бях изненадан от това, че всъщност хората изучаваха и други упражнения и западни танци. Тогава разбрах, че това е нормално за китайците - всяка сутрин да са в парковете. Трябва да се има предвид и климата в Китай - голямата влага и жега вечер са почти непоносими и поради тази причина повечето практикуващи тренират сутрин. Също така китайците са свързани много със семейството си и вечер предпочитат да са заедно в домовете си. Поради факта, че много западни хора, главно туристи, са виждали сутрешните занимания в парковете, е произлязло разбирането на западните хора, че Тайдзичюен е гимнастика за възрастни хора сутрин в парка.
Другата причина е, че китайците като народопсихология и манталитет не обачат показността и самоизтъкването. Майсторите нямат нужда от реклама, подхранване на егото да бъдат повече от другите, да са най-добрите, най- силните, най-непобедимите, шампиони и така нататък… Когато живееш в огромна страна като Китай с над един милиард жители, изказвания от типа „най-дорият шампион“, „непобедим“ и други подобни звучат насериозно. Също така не бива да се забравя за законодателството в Китай днес - при проява на агресия със сигурност ще си навлечете неприятности с властите.
Съвременният динамичен свят е различен, особено след навлизането на огнестрелните оръжия в Китай - оттогава и след културната революция бойните изкуства имат други приложения. Затова днес са се развили като спорт или като метод за запазване и подобряване на здравето. По-голямата част от практикуващите по света хора днес искат да изучават Тайдзичюен за запазване на младостта и здравето си. Това не означава, че Тайдзичюен е изчезнало като бойно изкуство. Просто хората, които искат да го изучават, са малцина. Това е така, защото обучението е много трудно, дълго, тежко и скъпо, защото трябва да отделите много време за тренировки с майстора или учителя, и да живеете там, където е той. Днешите хора са заети с работа и други грижи и обикновено не могат да отделят времето, което е необходимо за това. Ако обаче някой има голямата мотивация и желание днес, би могъл да изучава Тайдзичюен и като бойно изкуство.
Да се говори за Тайдзичюен (Юмрукът на великия предел), вместо да се практикува, очевидно не е недопустимо от гледна точка на положението, в което се намира изкуството днес. Преди няколко десетилетия учителите са съветвали учениците, че в началото ученикът трябва да се концентрира върху слушането и върху изучаването на правилните форми от компетентен учител, преди да бъде прекалено въвлечен в безсмислени дискусии върху теорията или философията на Тайдзи. Необходима е достатъчната зрелост в практиката, за да бъде човек способен да разбере и дискутира принципите на тази практика. Няма кратък път, а само дълга, тежка, самостоятелна практика.
"Ключовият момент при изучаването на истински Тайдзичюен е добрият учител. Без разбирането на основните моменти в Тайдзичюен, неговите ефекти, общо взето, не биха били много по-добри, отколкото обикновена лечебна гимнастика. Следователно, вие не бихте могли да имате полза от това най-фино изкуство, дори и ако го практикувате десетки години. Ако методът ви на практикуване е правилен, бихте могли да научите някои умения за самоотбрана, освен неговите значими лечебни ефекти. Някои хора са настроени скептично по отношение бойните приложения в Тайдзичюен. Те мислят, че Тайдзичюен не е приложимо в реална схватка. Това е така, защото техните познания в Тайдзичюен са твърде повърхностни, те не са имали добър учител."
"Тайдзичюен принадлежи на вътрешната школа в китайските бойни изкуства. Силата, използвана в Тайдзичюен се създава чрез костите, но дзин /тренираната сила/ се съдържа в сухожилията. Основната цел е вътрешната Чи да потъне и да се слее с костите."
"Можете да практикувате уменията си по всяко време, докато се разхождате, почивате, стоите или спите. Методът е да движите вътрешната Чи със силата на съзнанието и да чувствате това движение. Опитайте да държите чаша за чай с ръка. Опитайте да откриете разликите в усещанията, когато вие я държите със сила и съответно без сила."
"Когато сте научили добре формите и имате съществени умения в "бутащи ръце", може да започнете да учите разнообразните умения за използването на Дзин. Има прилепващ дзин, следващ дзин, потъващ дзин, вътрешен дзин, издигащ дзин, усукващ дзин, търкащ дзин, докосващ дзин, ръка над дзин, пронизващ /пробождащ/ дзин, изтръскващ дзин, вибриращ дзин, пронизващ като стрела дзин, внезапен дзин, преминаващ през костите дзин, бърз /пъргав, жив/ дзин, водещ дзин, фа-дзин, защитен /пазещ/ дзин и така нататък. Всички те трябва да бъдат изучени с разбиране и чрез играенето на формите и "бутащи ръце" през значителен период от практиката."
Тайдзичюен поставя акцент върху неутрализирането на противника без използване на груба сила чрез бързи, динамични удари, хватове, ключове на ставите, хвърляния, подсечки и ритници.
Изходът от една битка се определя главно от храбростта. Обаче, само храброст не е достатъчна. Притежаването на умения от най-високо качество за водене на бой са задължителни. Безстрашният боец, с първостепенни умения, е като тигър с крила.
За да сте уверен в победата си в един спаринг, вие трябва да мамите противника, да го обърквате чрез изпращането на погрешни сигнали и да го изненадвате. Това е важен метод за преобръщането на недостатъка в предимство.
При война приоритетът пада върху това да бъде унищожен врага, самоопазването е второстепенно. Само чрез поражението на врага, човек може ефективно да защити себе си.
Например, вашият опонент е по-висок и се движи бързо. За да е още по-лошо, вие не сте толкова добър, колкото е той.
В статията са използвани устни наставления и мои записки от обучения, беседи и семинари с моя учител Гранд Майстор Ян Дзюн и цитати от книгата на Гранд Майстор Ян Дзенду „Тайдзичюен Ян Стил“, 1988.