ТЕОРИЯ, ПРИНЦИПИ И ФИЛОСОФСКИ КОНЦЕПЦИИ НА ТАЙДЗИЧЮЕН
За да се разберат правилно техниките и принципите на Тайдзичюен, необходимо е да се познава неговата философия. В китайското УШУ всички стилове имат своя дълбока теоретична обосновка, която е пряко свързана с практиката. Тази философска дълбочина е една от причините китайските бойни изкуства рязко да се отличават от всички останали.
Тайдзичюен почива изцяло върху древната китайска философия и наука и по-специално на даоизма. Вие няма да напреднете Особено в изкуството на Тайдзи , ако не познавате основно трудовете на Лао Дзъ, Джуан Дзъ, Лие Дзъ и Сун Дзъ.
В тази категория влизат и “шестте класически книги”, най-важната от които е “И Дзин (“Канон на Промените”). За да вникнете в детайлите, трябва да познавате също и учението за петте първоелемента У Син теорията за Ин и Ян (двете космически сили), учението за Ци (вътрешната енергия) и китайската митология и символика. Философията на Тайдзичюен е свързана с някои основни понятия като Удзи (Безпределна Празнота), Тай Дзи (Великият Предел), Ин - Ян (двете космически сили), У Син (петте елемента), Ци (всеобщата енергия) и Дао (Път, Логос, Всеобщ закон, Абсолют, Бог, Закон за естествената закономерност, Вселенски принцип). Може би тези принципи ще ви се сторят твърде абстрактни за разбиране, но се надявам, че чрез подходящи примери те ще бъдат по-лесно възприети.
Според китайската древна философия, за изходна точка на космическия процес се провъзгласява Безпределната Празнота или Безпределното (У). У е името на първоначалния Хаос, от който произлиза светът. От друга страна Удзи означава Безпределната празнота, празното пространство, Пустотата, която пронизва космоса и материята. Това е и “времето нула”, когато нищо не е съществувало.
В “Учение за пустотата” на Нагарджуна е казано: „Светът е пуст“ , но той е пуст, е пронизан от идеята на относителността, в него е подчинено на закона за зависимото съществуване" този случай е синоним на всеобщата относителност.
В Тайдзичюен и в медитацията Удзи отговаря на състоянието на неподвижност преди започването на упражненията. Тогава съзнанието е изпразнено от всичко и е цялостно. Няма Ин и Ян, а Ци се подчинява на Небесната природа.
Следвайки космическия процес, от Удзи се поражда Тайдзи (Великият Предел), придобива определеност във взаимодействието на “двете начала”, отъждествявани с Ин и Ян. Тайдзи е пределът на сътворението в даоистката космогония.
В "И Дзин” се казва: "Тайдзи поражда двата първопринципа (Ин и Ян); двата първопринципа пораждат четирите образа; четирите образа пораждат осемте триграми. Графично Великият Предел се изразява чрез китайската монада - кръг, в който са вписани две стилизирани риби (черна и бяла), които олицетворяват силите Ин и Ян. Понякога в центъра на кръга има втори по-малък кръг, символизиращ Удзи. Този вид монада се нарича "ранен Ин-Ян” и представлява преход между Удзи и Тайдзи.
Диаграма на Ин и Ян и осемте триграми (Па Куа) по-наредбата на цар Уен
Като основна философска категория, Тайдзи изразява невъобразимите сили на Вс елената, действащи в хармония. Често Тайдзи се използва като синоним на Дао (естествен път или всеобщ закон, логос на вселената).
Диаграма, показваща различните трансформации на Ин и Ян
Този принцип според даоистите примирява всички противоречия, премахва всички опозиции, обединява полярните принципи Ин и Ян, въздействието на които поражда многообразие на нещата и явленията и е източник на всяко движение във Вселената. Затова китайците са нарекли своето изкуство Тайдзичюен (Бокс на Великия Предел).
Следвайки концепциите на Великия Предел, адептите на Тайдзи чюен се стремят да преодоляват дихотомията на същественото и несъщественото, действието и недействието, твърдото и мекото и т.н. с цел постигане на оптималния баланс и хармония на силите Ин и Ян, чрез които се придобива здраве, душевен мир, благополучие и дълголетие.
Тайдзи е синтез на човешкото могъщество и дух, което се овладява с разбиране на природните закони. Всички неща и природни явления са следствие на взаимодействието на двете космични сили Ин и Ян които са сътворили вселената. Ин и Ян са двете части на едно нещо или явление в хармонично единство. В човека това са тялото и разумът, в годината - годишните времена, в денонощието - денят и нощта. Те са във всичко, от семената до плода, а в човека - от раждането до смъртта. Природните феномени ни дават много примери за тази диалектика чрез най-различни проявления и варианти.
В Тайдзичюен това са отворените и затворените движения, ръцете и краката, движението и покоят. Ако нападението е твърдо (Ян), защитата трябва да бъде мека (Ин), и обратното.
Връзките на У Син (петте първоелемента) с и Ян, науката, теорията, методиката, практиката и резултата.
За да се овладее това изкуство, трябва да се разбере хармонията във Вселената. Тайдзичюен се съобразява с природните закони и поради това за практикуването му се изразходва минимално количество енергия.
В книгата "У Дан Цюан Шу Ми Чуе” (Секрети на юмручното изкуство от планината Удан), публикувана през 1928 г., авторът, Чи И Мин, съобщава, че все още съществуват оригинални трактати оставени от Чен Сан Фенг определя основните различия между “вътрешните”(Ней ) и “външните” (Дзя) стилове.
Когато разберат принципите на Ин и Ян и тези на промените на от (Книга На Промените), за практикуващите няма да има тайни в бойните изкуства.:Поговорката гласи: "Занима се с Тайдзичюен живее дълго ("безпределно”), постигайки това с помощта на силите Ин и Ян, движението и покоя.”
Взаимовръзките между духа и материята във Вселената и отношенията - Ян
Спиралната или кръговата форма на различните видове графично представяне на е характерна на всички школи. Определени от редуването на Ин и Ян, всички движения в Тайдзи имат спираловиден или кръгов характер Спиралата и кръгът са основни форми и във вселената. Оп гледна точка на Тайдзичюен кръговите движения са най-естествени, освен това математически е доказано, че те най-добре неутрализират атаките на противника. Кръговият характер на движенията в боя намалява шансовете на противника за победа, тъй като енергията на неговата атака с поглъща от въртящото се тяло и отива по-допирателната на кръга. Тази закономерност лесно може да се илюстрира ако “атакувате” с един молив или пръчка бързо въртящ се пумпал. Резултатът е, че моливът ще бъде отхвърлен настрани. Точно по този начин действат и техниките на Тайдзичюен. “Несъвършенството на вашия кръг” или наличието на “прекъсвания” дават повече шансове на противника да ви победи. За да не се получи това, трябва да се спазват принципите на Тайдзи. Освен, че са естествени, кръговите и спиралните движения имат предимството, че са без начало и край. Липсата на каквато и да било изходна точка не позволява на противника да “засече” началото на Движението и точната му траектория и препятства адекватната реакция. Тайдзичюен е нещо повече от система за физическо развитие или бойно изкуство, тъй като в процеса на практикуване адептът на Тайдзи търси сливане на небето, земята и човека в едно.